Роман. — Прев. от френски Малинка Баева. — София: Народна младеж, 1984. — 96 p.
В една майска сутрин, в час по английски, възпитателката отвори вратата и съобщи: „Днес следобед от два до четири ще се прожектира учебен филм“. Без каквото и да е обяснение. Учителят по английски не беше в течение. Учителят по френски, който знаеше всички новини в лицея, също.
— Сигурно ще е нещо документално, изпратено от някое посолство или туристическо бюро…
С една дума, никой нищо не знаеше.
— Няма значение — подшушна ми Етиен. — Важното е, че губим два часа: химия и география. Това винаги е за предпочитане.
В киносалона завесите бяха пуснати и масите наредени срещу стената. Само столовете, повечето вече заети, бяха на местата си. Пред разгънатия екран стояха трима души и разговаряха сериозно.
— Какво ли ще гледаме?
Идваха ни наум най-различни предположения, едно от друго по-невероятни.
Първият филм беше за възхода на нацизма: чудовищни паради на истерични тълпи, гори от знамена, някакъв доста смешен чичо тропаше с крак на една естрада… После се заредиха зловещи сгради, един влак изсипва своя човешки товар и веднага след това — ужасът. Ограда от бодлива тел, злокобен наблюдателен пункт, помещения за изтезаване, пещи на крематориуми. И навсякъде трупове, безброй трупове на мършави лица със застинал по лицата ужас…