Камю Албер. Изгнанието и царството

Разкази. — Прев. от фр. Красимир Мирчев. — София: Профиздат, 1987. — 167 p.Камю казваше, че единствената истинска роля за човека, роден в абсурден свят, е да съзнава своя живот, своя бунт, своята свобода. Той казваше, че ако човешката дилема няма друго разрешение освен смъртта, ние сме на грешен път. Добрият път е онзи, който извежда към живота, към слънчевата светлина. Не може безспир да се понася студът.
(из „Душата, която пита себе си“ — У. Фокнър)Душата, която пита себе си. Уилям Фокнър
Прелюбодейката
Отстъпникът
Онемелите
Гостът
Йона
Живият камък