Бъчварова Свобода. Опасен чар

БЗНС, 1987. — 160 p.Всред еклектичната соц обстановка, в която някои бачкат до полуда за единия насъщен, а други се чудят какво да правят с нечестно и несметно напечеленото (да ви прилича на наши дни случайно? На мен – да), един дребен мошеник пробва да подложи крак на всички останали. Тесногръдието (и плиткоумието) на хората го дразни, а рутинното и леко животинско поминуване по инерция го отвращават.
„Тия хора ще отъпеят от ядене! И тоя народ ще дегенерира! Тъпче се и не мисли за здравето си!“Проблемите при надарени с по-особена чувствителност тарикати обаче са поне два – 1/ невинаги са толкова добри, колкото си въобразяват и 2/ ако са мъже, обикновено си намират майстора в лицето на жена и то такава, която най-малко очакват.
„Сега лицето ѝ, сякаш оголено, изглеждаше плахо и посвоему хубаво, каквито са лицата на някои залязващи девойки в провинцията, отгледани сякаш в клетка, без особен опит в живота, вярващи в доброто, душевно чисти и безпомощни.“Свобода Бъчварова е изваяла някои великолепни персонажи от т.нар. Татово време такива, каквито аз лично обвързвам с този период (а дали е така, кой ще ми каже…) – простодушни, в голяма степен наивни, някои отдадени на Идеята, някои на себе си, трети – духовни по един овехтял от сегашна гледна точка, но романтичен начин… Всъщност мотивацията на нашия протагонист така и не става особено ясна до самия финал на романа и човек си остава с впечатлението, че целта му са бързи пари, глуповати жени и лесен живот. Както обаче можете и сами да се досетите, нищо не е такова, каквото изглежда на повърхността…